Велики Преслав
Област: Шумен
Велѝки Пресла̀в е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към 15 юни 2025 година наброява 7944 жители по настоящ адрес, което го прави третото по големина населено място в областта.
Друго
Местният футболен отбор е ФК „Преслав“ , играещ във В футболна група .
Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита , халколита и бронзовата епоха . Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 m и височина 5 m, като се намира на 0,5 km западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 km южно от града, на 150 m от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 m и височина 5,5 m. ↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-03-19.
В местността Дели Душка , извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век. Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска . През 893 г., след Преславския църковно-народен събор , градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски , Константин Преславски , Йоан Екзарх , Презвитер Козма , Черноризец Храбър , Тудор Доксов и други. Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г. Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура . Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог : величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръгла църква и други. Основни статии: Нашествие на Светослав I в България и Обсада на Дръстър (971) В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I , подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски , тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав ( 971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол . Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите . След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли. Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат , Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир , уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка). ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4 . с. 103. ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7 ↑ Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат
Основни статии: Нашествие на Светослав I в България и Обсада на Дръстър (971) В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I , подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски , тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав ( 971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол . Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите . След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли. Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат , Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир , уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка). ↑ Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат
Преслав, под името Ески Истанболлук , е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман . Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич , а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53. В епархийски списък (нотиция) от втората половина на XV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ – XIV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871 . Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия. ↑ Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ XV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527 , архив на оригинала от 23 септември 2020 , https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf , посетен на 27 март 2020
Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева
Местният футболен отбор е ФК „Преслав“ , играещ във В футболна група .
Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита , халколита и бронзовата епоха . Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 m и височина 5 m, като се намира на 0,5 km западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 km южно от града, на 150 m от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 m и височина 5,5 m. ↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-03-19.
В местността Дели Душка , извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век. Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска . През 893 г., след Преславския църковно-народен събор , градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски , Константин Преславски , Йоан Екзарх , Презвитер Козма , Черноризец Храбър , Тудор Доксов и други. Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г. Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура . Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог : величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръгла църква и други. Основни статии: Нашествие на Светослав I в България и Обсада на Дръстър (971) В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I , подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски , тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав ( 971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол . Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите . След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли. Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат , Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир , уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка). ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4 . с. 103. ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7 ↑ Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат
Основни статии: Нашествие на Светослав I в България и Обсада на Дръстър (971) В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I , подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски , тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав ( 971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол . Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите . След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли. Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат , Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир , уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка). ↑ Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат
Преслав, под името Ески Истанболлук , е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман . Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич , а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53. В епархийски списък (нотиция) от втората половина на XV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ – XIV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871 . Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия. ↑ Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ XV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527 , архив на оригинала от 23 септември 2020 , https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf , посетен на 27 март 2020
Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева
Местният футболен отбор е ФК „Преслав“ , играещ във В футболна група .
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
